19 декември, 2008

ПОДКРЕПЕТЕ ПЕТИЦИЯТА!!!

http://www.bgpetition.com/roditeli-na-deca-s-uvregdania-ot-ciala-Balgaria/index.html

Браво на хората съставили тази петиция!


Смятам, че от нас зависи да променим нещата и съдбите на децата си, начина им на живот и това, като възрастни, те да се чувстват хора и да живеят като такива.

Подкрепям петицията и нека заедно потърсим и защитим правата си. Няма да се откажем!

Първия Български Бутон за споделяне

27 ноември, 2008

„SOS за болните от муковисцидоза”

21.11.2008г

Международен ден на болнитеот муковисцидоза


Асоциация „Муковисцидоза” организира пресконференция на тема – „SOS за болните от муковисцидоза”
20 ноември, четвъртък, от 12.00 часа, БТА, гр. София



Мотото на нашата прескосконференция е: „SOS за болните от муковисцидоза”, тъй като ние отправяме апел за помощ към цялото общество, към всички институции, към МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО, към НЗОК, към МТСП, към лекари, социални работници, педагози, психолози, рехабилитатори, сродни организации, бизнесмени, медии..

Муковисцидозата е заболяване, което поразява почти всички органи и системи на човешкото тяло и то на клетъчно ниво. Организмът на болният страда от недостик на трите основни и най-важни компонента поддържащи човешкия живот - храна, въздух и вода. Пациентите с муковисцидоза са недохранени обезводнени и се задушават, поставен в такива условия организмът моли за помощ, такъв е и нашият вик:


SOS ЗА БОЛНИТЕ ОТ МУКОВИСЦИДОЗА



Медиите за нас:


Пациенти настояват за създаването на клинична пътека муковисцидоза

180 деца гаснат, молят държавата за помощ

Пациенти с генетично заболяване не доживяват пълнолетие

Генетично болни деца остават без лекарства



Първия Български Бутон за споделяне

05 ноември, 2008

ПРОТЕСТ - 10.11.2008г. от 11.00ч. пред Министерски съвет!

ПРОТЕСТНА НОТА

ОТ
НАЦИОНАЛНО ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ НА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ И ОРГАНИЗАЦИИ ЗА ХОРА С УВРЕЖДАНИЯ

Национално представителните организации на хора с увреждания и организации за хора с увреждания отправят протест срещу правителството на Република България за незачитането на правата и засилващото се ограничаване на възможностите за интеграция и достоен живот на хората с увреждания.
Все по-осезателно чувстваме популисткото и пренебрежително отношение към нашите справедливи искания. Не последваха действия и не получихме отговори на връчения Меморандум от нас през декември 2007 г. за зачитане правата на хората с увреждания и предприемане на адекватни действия за тяхната интеграция в духа на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. На 3 декември 2007 г. на среща с нас Министър-председателят обеща, че до 03 декември 2008г., Протоколът към Конвенцията ще бъде подписан. Не получихме отговори и на писма, предложения, протестни изявления за нередности, нерешени проблеми, пренебрегване на нашата позиция по нормативни актове, което приемаме като мълчалив отказ на правителството да насочи вниманието си към хората с увреждания. Нещо повече, в нарушение на ЗИХУ се приемаха изменения в нормативни актове без знанието и становище на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания – законния партньор на правителството. Това за нас е форма на дискриминация.
В резултат на галопиращата инфлация, рязкото повишаване на цените на електроенергията, топлоенергията, горивата, цените на стоките за потребление, на огромната част от хората с увреждания физическото оцеляване през предстоящия зимен сезон е застрашено.
В нашата страна инвалидните пенсии си остават сред най-ниските, а в сравнение с европейските са мизерно символични и без никаква перспектива те да осигуряват дори физическото оцеляване на хората с увреждания.
Придобивката по ЗИХУ хората с увреждания да получават интеграционна добавка се превърна в подигравка за тях. От 2005 г. тя не е променяна и е толкова нищожна, че е извън всякаква представа за компенсиране на увреждането и интеграция. Гарантираният минимален доход /ГМД/ за страната не е променян вече 4 години, а той е основа за определяне размера на интеграционната добавка, както и за всички социални плащания, които също са нищожни..
Вече две години след влизане в сила на новия Закон за устройство на териториите не се изпълнява разпоредбата за приемане на нова Наредба за достъпна среда и нищо не ни е известно за нейната съдба.
Ние се борихме и успяхме в новия Закон за интеграция на хората с увреждания да имаме Агенция за хората с увреждания. Сега обаче, наблюдаваме странно явление – бяха направени опити тя да бъде закрита. Правителството показа, че няма ясна визия за бъдещето на агенцията. Ние изразихме силното си възмущение и категорично несъгласие с такава позиция. Агенцията за хората с увреждания е създадена, защото сме дълбоко убедени в необходимостта България да следва и прилага европейските принципи, опит и законодателство в тази област. Нашата визия за бъдещето е, че без специализирана институция за хората с увреждания – Министерство по проблемите на хората с увреждания или държавна агенция с разширени правомощия по подобие на Държавната Агенция на Младежта и Спорта /ДАМС/, техните проблеми не могат да се решават, прилагайки необходимия комплексен подход. Европейският девиз е: “Нищо за хората с увреждания без участието на хората с увреждания”.
Удовлетворени сме от решението на правителството да създаде Фонд за достъпна архитектурна среда, но сме обезпокоени, че той може да се даде за управление от Министерство на държавната администрация или Министерство на финансите. Агенцията за хората с увреждания е единствената институция, която може да управлява такъв фонд, защото вече две години финансира такива проекти, има разработена методика, критерии за достъпност, опит.
На националния протестен митинг ще бъде приета и подписана ПРОТЕСТНА НОТА, с която
Ние настояваме да бъдат приети нашите законни искания:

1. Да бъде подписан Протоколът на Конвенцията на ООН в поетия от Министър – Председастеля срок 03.12.2008 г.
2. Да се разработи механизъм за ежегодно актуализиране на Гарантирания Минимален Доход /ГМД/.
3. Да се усъвършенстват стандарите за социални услуги
4. Да се актуализират инвалидните пенсии.
5. Размерът на елементите, формиращи интеграционната добавка по Закона за интеграция на хората с увреждания да се определят като процент от минималната работна заплата за страната.
6. Да се увеличи размерът на интеграционната добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги, съобразно действителната им стойност.
7. Да се включат в списъка на помощните средства, медицински изделия и приспособления за хора с увреждания към ППЗИХУ нови позиции, отговарящи на съвременните технологии и производство.
8. Да не се допуска отнемане на облекчения за Хората с Увреждания и на специализираните предприятия и кооперации-– например да се запази преференцията за даряване на Хора с Увреждания и представляващите ги Национално Представени Организации на и за Хора с Увреждания по Закона за Корпоративното Подоходно Облагане.
9. Управлението на новосъздадения Фонд за достъпна архитектурна среда да бъде управляван на паритетен принцип от представители на Държавата и Национално Представителните Организации на и за Хора с Увреждания.
10. Да се промени статутът на Агенцията за хората с увреждания в създаване на Министерство или държавна агенция с разширени правомощия по подобие на Държавната Агенция за Младежта и Спорта /ДАМС/ .
11. Да се осигури държавна и социално-икономическа защита на специализираните предприятия и кооперации на хора с увреждания.
12. Да се решат проблемните сфери за ефективно участие на Национално представителните организации на и за хора с увреждания като законен социален партньор на правителството.
13. Да се създадат условия, гарантиращи достъпно образование на всички лица и деца с увреждане .

Тези наши искания са в правомощията на Министерския съвет и тяхното изпълнение или неизпълнение красноречиво ще докаже отношението на правителството към гражданите с увреждания в България.

Непоколебима е нашата готовност да предприемем съответните законови протестни действия в цялата страна, ако отново не бъде зачетена нашата гражданска позиция.

ПРЕДСЕДАТЕЛИ:

Съюз на слепите в България
Председател Васил Долапчиев:

Център за психологически изследвания
Председател Диана Инджова:

Съюз на глухите в България
Председател Васил Панев:

Съюз на военноинвалидите и военнопострадалите
Председател Петър Велчев:

Българска асоциация за лица с интелектуални затруднения
Председател Мария Недялкова:

Национален център за социална рехабилитация
Председател Пламен Захариев:

Асоциация “Национален съюз на кооперациите на инвалидите и Национална федерация на работодателите на инвалидите и Съюз на военноинвалидните кооперации в България”
Председател Маринела Ангелова:

Национална федерация на работодателите на инвалидите
Председател Елка Тодорова:

Национален съюз на трудово-производителните кооперации
Председател Стилиян Баласополов:

Национална потребителна кооперация на слепите в България
Председател Михаил Кърлин:

Национална асоциация на сляпо-глухите в България
Председател Димитър Парапанов:

Асоциация на родителите на деца с нарушено зрение
Председател Лазар Живанкин:

Асоциация на родителите на деца с увреден слух
Председател Мария Кръстева:

Комисия по интеграция на хората с увреждания
Изпълнителен директор Васко Кузев:

Асоциация на родители на деца с епилепсия
Председател Веска Събева:

Българска Асоциация за невро-мускулни заболявания
Председател Виолета Антонова:

Съюз на инвалидите в България
Председател Красимир Коцев:

Българска асоциация “Диабет”
Представител Димитър Богданов:

Първия Български Бутон за споделяне

08 октомври, 2008

Дишането – това е живот.

"Дишането – това е живот. Едва ли това твърдение предизвиква нечие съмнение. Ако без храна организмът може да издържи няколко месеца, без вода – няколко дни, то без въздух той не може да живее повече от няколко минути. И на всички ни е известно, че главната роля в тази важна жизнена функция изпълняват белите дробове. Но в действителност ролята на дихателната система в организма е много по-обширна – без преувеличение може да се твърди, че от тяхната дейност зависи работата на всичките ни системи. При това, отговаряйки за цял ред жизнено важни функции, самите бели дробове са крайно чувствителен орган. И понякога даже не подозираме доколко са раними те и колко опасности съществуват да им се нанесе сериозна вреда."


Искам да публикувам тук отговора ми, към една госпожа, която твърди следното:

" дъщеря Ви е 12-годишна. Ходи ли на училище? Ако не, бих Ви насърчила горещо да направите всичко възможно да се обучава в общообразователно училище - назависимо от увреждането й. Помислете за бъдещето й, което Вие днес предрешавате!"

и същевременно да благодаря за изразеното становище от нейна страна.


"Сега ще си позволя да разкажа малко повече за положението на болните от муковисцидоза в България. Нашето заболяване е рядко, прогресиращо, полиоргано заболяване. Поддържащата терапия е скъпа и коства много финанси на всяко семейство. А колкото повече средства се влагат в закупуването на: антибиотици-последно поколение, пречистени и т.н., витамини, минерали, високо калорична храна........, толкова по-добро е качеството и продължителността на живот на нашите деца. И това трябва да е ежедневно, не еднократно. Нашето заболяване не фигурира никъде, нито в диспансер, нито в НЗОК, освен 2 животоподдържащи медикамента, които получаваме по наредба 34, нямаме никакава друга помощ от институциите. Няма да навлизам в подробности, защото ние не сме единствените, политиката на здравеопазването не е насочена към болните в БГ. Има толкова парадокси.
А сега по въпроса за масовото училище! Повярвайте ми, вида на увреждане има голямо значение.
Моята дъщеря е напълно самостоятелна и интелектуално се развива нормално. Проблем при нас са честите хронини белодробни пневмонии. Лечението е продължително и в повечето случай се налагат венозни курсове което задължително става в болнична обстановка. Допълнителен проблем е отказа от прием под предлог, че няма места или няма необходимите за нас скъпи антибиотици...........
Дъщеря ми Александра е на индивидуална форма на обучение от 1ви клас (след като стигна до много тежка пневмония), с цел запазване на крехкото й здраве, защото от състоянието на белия дроб зависи продължителността на живот при болните от муковисцидоза.
Доста често се питам дали постъпвам правилно. За 5 години все се надявах да е по-закрепена и да ходи поне началото на есента и пролетта. Оказва се обаче, че това е най-тежкия ни период от годината. Тази учебна година успя да тръгне, заедно с другите, издържа цяла седмица и 3 дена. После пак се разболя и пак лекарства, кашлица, неразположение.....Сега е добре, но се питам дали да я пусна в клас, струва ли си цената, колко ще издържи здрава и после пак същото. Нормалните страхове на родителя. А травмата от болничното лечение, абокатите, болката е много по-голяма от това да не ходи в масово училище. Защото когато е здрава тя е с децата, играе, контактува, има много приятели. Обаче когато е болна не може да е с тях.
Надявам се на медицината, искам да успея да я опазя поне още малко, очакваме ново лекарство, което да се поема от МЗ, то би трябвало да подобри качеството им на живот.

Не твърдя, че постъпвам правилно, това е моя начин да се грижа за нея, моля се да постъпвам правилно, но само времето ще покаже."

Надявам се да получа коментари от хората, които ще прочетат това. Бих искала да погледна нещата от по-друг ъгъл, може би съм твърде праволинейна и заслепена от проблемите. Пишете какво мислите като странични наблюдатели, ще съм ви благодарна.

Първия Български Бутон за споделяне

28 септември, 2008

АПЕЛ! Достъпна среда за всички ! ( и за Хората с увреждания )

АПЕЛ Е-мейл
Автор ned
25 September 2008

Моля, подкрепете нашето желание на Достъпна среда за всички ! ( и за Хората с увреждания )

Поставете нашия знак за "Подкрепа на Достъпната среда за всички" във вашия сайт, вестник, предаване, и на други публични места.

Помогнете !

Знака за подкрепа на Достъпната среда, може да изтеглите от ТУК

Всеки може да изрази своята Подкрепа, като постави на профила си този знак (поне за една седмица)

Нека всеки да разпрати този апел за подкрепа на Достъпната среда за всички, към други сайтове и медии !

Апела ни в някои сайтове - вижте ТУК

Приятели, които ни Подкрепят - вижте ТУК

БЛАГОДАРИМ ВИ ПРИЯТЕЛИ

НАЦИОНАЛНА АКЦИЯ "ДОСТЪПНА СРЕДА ЗА ВСИЧКИ" - включете се ТУК


Call

Please, support our desire for accessible environment for all (and for people with disabilities too)!

Post our sign "Support for accessible environment for all" in our website, newspaper, TV show and on other public spaces. Help us!

The sign for support can be downloaded HERE.

Everyone could express his/her support by posting this sign on their Skype profile (at least for a week)

Let everyone send this Call for accessible environment to everybody, to other websites and media!

Friends, that support us - see HERE

THANK YOU FRIENDS

Първия Български Бутон за споделяне

26 септември, 2008

Gregory Lemarchal

"SOS D'Un Terrien En Detresse"

Защо живеем, защо умираме
Защо се смеем, защо плачем?
Тук зовем за помощ
Помощ за земята в беда

Ако някога мога да избирам
По-добре да бъда птица
Сега не се чувствам добре
В собствената си кожа

Бих искал да видя земята
Но да я видя отгоре по-красива
Живота е винаги объркан
И има комични моменти

Харесвам желанието за промяна
Чувствам нещо
Което ме привлича
Привлича ме там нагоре

Вселената е една велика игра
А аз нямах късмет в нея
Сега не се чувствам добре
В собствената си кожа

Не искам да бъда този
На когото всички се присмиват
Защо живеем, защо умираме
Защо крещим , защо се смеем?

Вярвам че ние събираме
Емоции от други светове
Сега не се чувствам добре
В собствената си кожа

Бих искал да видя земята
Но да я видя отгоре по-красива
Аз имам желание да бъда уникален
По-добре отколкото този
На когото всички се присмиват

Първия Български Бутон за споделяне

15 септември, 2008

МОЛЯ, ПОДКРЕПЕТЕ ПЕТИЦИЯТА В ИМЕТО НА ЖИВОТА НА ДЕЦАТА НИ!

Ето линк към петицията ТУК


Първия Български Бутон за споделяне

13 септември, 2008

ПРОТЕСТ!!!

Пациенти с редки болести ще протестират пред парламента

13.09.2008, zdrave.net

Националният алианс на хората с редки болести организира мирен протест под надслов „Обещанията не лекуват”. На 16 септември, вторник, от 9 часа пред служебния вход на Народното събрание ще се съберат пациенти с редки болести, техните семейства, приятели, колеги.

Във въздуха ще бъдат издигнати 12 големи балона, които ще разпръснат десетки малки. По този начин хората с редки болести ще изразят своето желание да се освободят от проблемите и да живеят нормално.

Протестът е насочен към неосигуряването на финансови средства, бюрокрацията и тромавите административни процедури на изпълнителната власт, които лишават пациентите от лечение и животоспасяващи лекарства. Така те са обречени на фатален край, твърдят организаторите на протеста.


ИЗТОЧНИК: http://www.zdrave.net/Portal/News/Default.aspx?evntid=RnQZJVmb2p4%3D

МОЛЯ, ПОДКРЕПЕТЕ НИ. ИМАМЕ НУЖДА ОТ ВАС!!! ИНАЧЕ ЗАГИВАМЕ БЕЗ ЛЕЧЕНИЕ, ОСТАВЕНИ НА ПРОИЗВОЛА (ЕСТЕСТВЕН ПОДБОР-В 21 ВЕК)


[www.lifewithcf.org]

Първия Български Бутон за споделяне

12 септември, 2008

ПРОТЕСТ НА ХОРАТА С РЕДКИ БОЛЕСТИ

Хората с редки болести ще протестират следващата седмица заради липсата на средства за лечението им
11 септември 2008 | 20:43 | Агенция "Фокус"

София. Хората с редки болести ще проведат протест следващата седмица заради липсата на средства за тяхното лечение. Това съобщи в интервю за Агенция “Фокус” Владимир Томов, председател на Националния алианс на хората с редки болести. Протестът ще бъде във вторник или сряда пред сградата на Народното събрание. Все още организаторите му не са поискали разрешение за провеждането на инициативата, но гарантираха че ще го направят. На протеста ще присъстват хора с редки болести и техните семейства. Протестиращите ще настояват да им бъдат осигурени пари за лекарства, които са много скъпи. До края на годината на хората с редки болести у нас са им необходими 20 млн. лв., а за следващата 23 млн. лв. “Ние искаме лекарства веднага. Те трябват днес на пациентите”, бе категоричен Томов. Той даде пример с карцинома на бъбреците като каза, че той се развива изключително бързо и за около 3 месеца пациентът загива, ако не се лекува правилно. “Има и други заболявания, които в развитието си са необратими и настъпват трайни увреждания на организма. Тези няколко месеца на изчакване и протакване ще бъдат фатални и за тези пациенти. Ние искаме сега тези средства, но за жалост не ги получаваме”, каза още председателят на алианса.
Цветомира ГЕОРГИЕВА
Пълния текст на интервюто четете утре в рубриката „Мнение”.

ИЗТОЧНИК: http://www.focus-news.net/?id=n1037197

Първия Български Бутон за споделяне

10 септември, 2008

Ars vivendi: Жертвите

Ars vivendi: Жертвите

Първия Български Бутон за споделяне

06 септември, 2008

Поредното нехайство, непрофесионализъм и безумие!

Няма да изпадам в подробности какви са проблемите свързани със заболяването муковисцидоза. Те са безкрайно много. Ако някой го интересува, тези 2 линка ще внесат яснота:
ЖИВОТ С МУКОВИСЦИДОЗА
ДА ПОМОГНЕМ НА БОЛНИТЕ ОТ МУКОВИСЦИДОЗА

Искам да напиша за разочарованието си от лекарите.

Наша пациентка на 24 години имаше спешна нужда от прием в болница и качествено венозно лечение. След телефонен разговор с доц. д-р Асен Атанасов Златев, изпълнителен директор на МБАЛ "Александровска" ЕАД; гр. София и обсъждане на проблемите, лично той каза болната да отиде в централното спешно на Александровска болница, там дежурния лекар да разпредели точно в коя клиника да я приемат. Изрично ни увери, че спешния кабинет работи 24 часа в денонощието и няма да я върнат. До тук беше лесно, ясно и трябваше само да се направи.
И така, плана беше задействан. Момичето си събра багажа, хвана си такси и отиде на мястото. Като се има предвид, че от 3 дни е с температура, кашлица, задух...

И там започнаха проблемите.

Дежурния лекар от спешното и обяснил, че не е за този кабинет, пратил я в спешния на белодробната болница. Без да я прегледа, без да я запише в журнала. С багажа за приемане тръгнала да търси тази болница. Вярно, те са в един район, но за болен това си е доста път, и кой да ти каже че има 4 подобни болници в този район. Намира една, но се оказва, че не е тази, е там поне я преглеждат със слушалки, защото видимо си е личало, че е била много зле. Обясняват й накъде да тръгне и я зарязват. Стига до мястото, но се оказва, че това е грешния път. Попада в детскато отделение на Александровска болница. От там 3-ма лекари не могат да й обяснят, къде да отиде. След дълго лутане и телефони обаждания, пак пеша, с чантата, прословутата болница е открита. Момичето се качило със сетни сили на третия етаж в спешния кабинет. Обаче дежурния лекар й казал, че там само "лежали", трябвало да се върне обратно на централния спешен кабинет и от там да й дадат необходимите документи за приемане в тяхната болница. Само с тях имали право да я приемат. И това се случва събота, 15 часа, горещина 35 градуса. Общо време - три часа лутане и ходене по мъките.

Ами нямам думи. Може да си представите как се е чувствало това момиче, болно, уморено, само и достатъчно унизено и развъртано. Какво направи тя ли? Прибра се вкъщи с автобуса, за да си "отпочине".

Пиша това, защото аз се обадих на доц. Асен Златев и присъствах индиректно на случващото се. Чувствам се отговорна и се питам как трябва да реагираме при подобни ситуации. Коя институция ще защити интересите на пациента, към кого да се обърнем, за да потърсим отговорност и да предотвратим повтарянето на подобни нелепи ситуации.

Болно ми е. Яд ме е, че допускаме това да се случва. Страх ме е, че утре, някой ден, това може да се случи с моето дете. Всъщност никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Кога ние хората ще се осъзнаем. Кога ще спрем да постъпваме егоистично, безотговорно, неморално, особено в ситуации, от които може да зависи човешки живот.
Искам това да се промени. Но знам, че зависи от всички нас.

България Нехае За Болни Деца...

Дано утре сме по-добри от днес!

Първия Български Бутон за споделяне

05 септември, 2008

Как стоят нещата в България за болните от муковисцидоза?

Да погледнем истината в очите.

Това е моята първа публикация. Доста ми е трудно да започна, а имам толкова неща за казване.

Муковисцидоза - накратко, това е тежко, генетично, прогресиращо заболяване.
Лечение все още няма, но има животоподдържаща терапия, която в нашата държава за съжaление е на ниво 1991 година.
В нормалните страни лечението е много по-напреднало, болните и техните семейства имат много помощ и улеснения както от държавата, така и от специални организации и общности.

Какво да кажа за тук. Положението е "УБИИСТВЕНО".

Много се надявам това да се промени. Иска ми се, тези хора да имат един нормален и качествен живот.

Първия Български Бутон за споделяне