ЖИВОТ С МУКОВИСЦИДОЗА
ДА ПОМОГНЕМ НА БОЛНИТЕ ОТ МУКОВИСЦИДОЗА
Искам да напиша за разочарованието си от лекарите.
Наша пациентка на 24 години имаше спешна нужда от прием в болница и качествено венозно лечение. След телефонен разговор с доц. д-р Асен Атанасов Златев, изпълнителен директор на МБАЛ "Александровска" ЕАД; гр. София и обсъждане на проблемите, лично той каза болната да отиде в централното спешно на Александровска болница, там дежурния лекар да разпредели точно в коя клиника да я приемат. Изрично ни увери, че спешния кабинет работи 24 часа в денонощието и няма да я върнат. До тук беше лесно, ясно и трябваше само да се направи.
И така, плана беше задействан. Момичето си събра багажа, хвана си такси и отиде на мястото. Като се има предвид, че от 3 дни е с температура, кашлица, задух...
И там започнаха проблемите.
Дежурния лекар от спешното и обяснил, че не е за този кабинет, пратил я в спешния на белодробната болница. Без да я прегледа, без да я запише в журнала. С багажа за приемане тръгнала да търси тази болница. Вярно, те са в един район, но за болен това си е доста път, и кой да ти каже че има 4 подобни болници в този район. Намира една, но се оказва, че не е тази, е там поне я преглеждат със слушалки, защото видимо си е личало, че е била много зле. Обясняват й накъде да тръгне и я зарязват. Стига до мястото, но се оказва, че това е грешния път. Попада в детскато отделение на Александровска болница. От там 3-ма лекари не могат да й обяснят, къде да отиде. След дълго лутане и телефони обаждания, пак пеша, с чантата, прословутата болница е открита. Момичето се качило със сетни сили на третия етаж в спешния кабинет. Обаче дежурния лекар й казал, че там само "лежали", трябвало да се върне обратно на централния спешен кабинет и от там да й дадат необходимите документи за приемане в тяхната болница. Само с тях имали право да я приемат. И това се случва събота, 15 часа, горещина 35 градуса. Общо време - три часа лутане и ходене по мъките.
Ами нямам думи. Може да си представите как се е чувствало това момиче, болно, уморено, само и достатъчно унизено и развъртано. Какво направи тя ли? Прибра се вкъщи с автобуса, за да си "отпочине".
Пиша това, защото аз се обадих на доц. Асен Златев и присъствах индиректно на случващото се. Чувствам се отговорна и се питам как трябва да реагираме при подобни ситуации. Коя институция ще защити интересите на пациента, към кого да се обърнем, за да потърсим отговорност и да предотвратим повтарянето на подобни нелепи ситуации.
Болно ми е. Яд ме е, че допускаме това да се случва. Страх ме е, че утре, някой ден, това може да се случи с моето дете. Всъщност никой не е застрахован. Може да се случи на всеки. Кога ние хората ще се осъзнаем. Кога ще спрем да постъпваме егоистично, безотговорно, неморално, особено в ситуации, от които може да зависи човешки живот.
Искам това да се промени. Но знам, че зависи от всички нас.
България Нехае За Болни Деца...
Дано утре сме по-добри от днес!
2 коментара:
Също бях индиректен свидетел на случилото се и към края на " ходенето по мъките " на това момиче,се опитах да я убедя да се върне в спешния кабинет и да продължи да настоява,но тя изрично ми каза" Омръзна ми да се моля като просяк за живота си"- и се прибра унизена и недишаща с 39 градуса....
Вчера ми се обажда друг пациент на 21 години с муковисцидоза и ми казва ,че има задух и 39 градуса температура,и пак започват телефонни разговори,молби и молитви ,търсене на специалисти, а беше събота,"специалистите" почиват,да и те са хора.И пак отлагане ,и пак лутане ,и пак умора и пак отчаяние..
Моля ви, не позволявайте това да се случва отново и отново....!!!!! Моля всеки родител на дете с това заболяване или пациент, който осъзнава какво е това - отказ от лечение, и всяка неправителствена организация, която познава проблема, не позовлявайте това да се случва отново и отново. Време е да спе това безумие, нехайство, небрежност, незаинтересованост... Родител съм на дете с друг проблем, но четейки тази исторя просто не мога да спра да мисля за това, да се противопоставям на несправедливостта и безхаберието на всяка една инстанция. Затова Ви моля, посто не го позволявайте отново. Във вашия глас има сила - не стойте пасивни!
Публикуване на коментар