Одавна не съм писала...
От къде ли да започна? Може би от там, че майчината интуиция някак ми подсказваше, че нещо не е наред и ще се случи. Неспокоен сън, вътрешен страх, след ден-Сашето започна да кашля. Сигнал, червената лампичка светна.И колелото се завъртя с бясна скорост
Преди това от 30.11.2010г - 14 дневна терапия с Терцеф, венозно, вкъщи. Наех медицинска сестра, купих всичко необходимо, за да не постъпваме в болница и започнахме терапията под лекарско наблюдение.
И наново:
06.01.2011г. Първи преглед в Димитровград. Лечение CEDAX орално.
07.01. Втори преглед вкъщи, тъй като температурата се задържа до 39.6. Включваме Амикацин венозно на 12часа. Позвъних в отделението в Пловдив, където дежурната сестра ми каза, че няма никакви места в цялата детска клиника и за събота и неделя няма никой за изписване. Това означаваше, че трябва да оправяме нещата на местна почва. Събота, неделя температурата не спадна, макар че вляхме и 2 банки за оводняване. В отделението в Димитровград могат да ни приемат по пътека ПНЕВМОНИЯ, но най-високия клас антибиотик, които да ни поставят е цефтриаксон, този с който я лекувахме само преди половин месец. Освен това, ако ни приемат там с тази пътека, но решат да ни препратят в Пловдив или другаде, това означава че тукашната болница не получава заплащане по-пътеката независимо колко дни е лежал пациента. Сумата за нея получава втората болница, която довършва лечението.
Ако ли пък не ни препратят, а успеят да ни излекуват, то в рамките на 30дни не можем да влизаме по същата Клинична пътека дори в друго лечебно заведение. Нямах голям избор освен да се моля лечението да има ефект. В неделя след като температурата не спадна заменихме цедакса с химиотерапевтик - TAVANIK, който е и за гадната бактерия Псевдомонас. Той е достатъчно вреден за целия подрастващ организъм, но от двете злини трябва да избереш по-малката и да се молиш. През това време вените не издържаха, цялата беше надупчена, само и само да се влива антибиотика, без който не можем.
Понеделник сутринта след като поставиха антибиотика във вената, но тя беше толкова пропусклива, че цялата ръчичка отече и се зачерви, защото обезводняването не може да се избегне, колкото и да пием през устата, реших че няма как, ще се тръгва за Пловдив. Кашлицата продължаваше, температурата също, а цялостното и състояние беше много влошено.
Бях много притесена, обадих се на доктор Генкова, че не сме добре и трябва да постъпим в отделението и тя само ми каза - "Тръгвайте, ще измислим нещо да ви приемем". Имах нужда от този отговор, толкова съм и' благодарна за това.
Въпреки, че не знаех къде и как ще ни приемат приготвих светкавично багажа и тръгнахме с колата. Добре че имаме баба, която да гледа Вики и Тео не беше на работа да ни закара до там.
Приеха ни в самостоятелната стая, назначиха Европейско лечение, отношението беше страхотно.
А състоянието на Сашето-тежко. Обезводнена, интоксикирана, отпаднала, задръстена от секрети, с кислород 50, завишена захар... 5 дена беше денонощно на кислород, 5 инхалации дневно, почти нищо не ядеше, уморяваше се и и' ставаше лошо, ако стои права. След като направиха 2 профила за захарта, пръстчетата и те бяха надупчени, дойде и другата новина - преддиабетно състояние и диета. Тя го изживя много тежко, и още не спира да повтаря, че след няколко месеца ще започне да яде всичко. Толкова обича сладко, шоколад... Но щом трябва, трябва. Другото, от което трябва да я спра е ходенето в училище. Това също много и' тежи, но няма как. Вики също не ходи на градина. Така е за сега.
Изписаха ни на 20.01.2011г. Състоянието и' се подобри, храчките се изчистиха и сега сме вкъщи. Започнахме да дишаме тоби по схемата, ядем черен хляб, нищо пържено, сладко и медено. Наблягаме на плодовете и зеленчуците.:)
Аз съм солидарна с нея, ям черен хляб, но пък имам вълчи апетит. Вики се съобразява с кака си, не яде сладкиши пред нея, за да не я дразни, "защото кака е на диета".
Този път няма да описвам моите чувства, защото си представям как се е чувствала Сашка, но го издържа.
