Тъжно...

В трудни моменти имаме нужда от хора, които да ни подкрепят, защото иначе няма да имаме сили да се борим. 

Тези дни почина 19 годишен пациент с МВ. 

Писа ни друг, който няма средства за храна, какво остава за качествено лечение, а се нуждае от антибиотик, витамини... 

Повечето пациенти над 18г. са във влошено здравословно състояние, имат спешна нужда от качествена антибиотична терапия, но получават отговор от лекарите - нищо не можем да направим, няма места или нямаме ресурси. Пациентите са оставени да се оправят както могат. Тлеят по домовете си без сили да се борят, да търсят правата си.
Малките пациенти и те не получават необходимата терапия, все още в някой болници събират пациенти с МВ в една стая - 10 годишно дете с псевдомонас  и 4 годишно без тази бактерия.  Едното диша ТОБИ, а другото диша всичко в стаята. Когато се инхалира ТОБИ300 цялата стая става в мъгла, аз самата не мога да стоя в нея, защото получавам главоболие, какво остава за друго дете.
 Пациент с МВ и друг със съмнение за туберколоза. Това е практика в България. Недопустимо, против всякакви правила за лечение на болни от МВ.


Насоки за контрол на инфекцията, предназначени за пациенти и болногледачи

Ние здравите - родители, приятели, непознати, обществото, трябва да се борим и защитаваме техните права. 

Благодарствено писмо

от Aneta Feodorova на 09 април 2011 г. в 07:21

Пиша тези редове, не за да получа съчувствие.

Пиша ги по повод на едни думи чути по тв на деня на празника на медицинския работник-" Нека всеки доволен пациент , да се похвали от своя лекар, че българските доктори имат много лош имидж "

Искам да "ПОХВАЛЯ"от докторите във Варненската пулмология- те с нечувана бързина и ентусиазъм за 1 година вкараха в гроба- Николай-лекуваха го с антибиотици, които не му действаха, слагаха го в стая с по 4-ма болни от пневмония, лекуваха го по 7 дни, изписваха го с 39 градуса температура, близо година го държаха без лечение за сърцето, за да получи дупки в него, прихвана свинския грип от 4-ма  болни, с които лежа в една стая, не веднъж спа в коридорите, защото пречеше с непрестанната си кашлица на другите болни да спят, когато беше интубиран - 6 дни с 40 градуса, го лекуваха отново с антибиотици, които не му действаха. 

  Накрая той сам пожела да се откаже от "грижите" на докторите, предпочете да умре в мъки. но далеч от добрата грижа, лиши се от думи като "ЛИГЛЬО", казани от сестра,   която след 20-ти път бодене не може да открие вена, по изцяло сините му ръце и крака. Почина в къщи след деветнайсет денонощия безсъние.

  Абсолюно сигурна съм, че не муковисцидозата го уби, на друго място той щеше да е жив до 40-50 г, защото той нямаше псевдомонас до преди 1-2 години, имаше почти напълно запазени бели дробове, идеално детство, изкара курса за кола, беше красив, висок, узрял млад мъж....

п.п.

След малко ще събудя двете си момчета, ще минем през някой магазин, ще купим нещо за кака им и ще отидем до болницата, за да я видим, от там ще отидем в някой цветарски магазин и с последните си пари ще купя рози за да сложа на гроба на Ники. Все още не мога да кажа на Илиана, за смъртта на Николай, как да и кажа, не знам? За нея в болницата се грижат по същият начин, както за него преди  време.

Нямам думи, нямам чувства, душата ми е пепел.....

Лошото, е че няма на кого да се плачеш, кого да осъдиш, те са недосегаеми. Няма ни институция, ни инстанция и каквото и да е там, за да те защити. Аз съм била зам.председател на асоциация, дето да защитава правата на болните, аз ли бе, аз съм едно нищо-не можах да защитя ни племенника си, нито собственото си дете. И една плюнка е повече от мен.

 Най-лошото е, че и Господ няма да ги накаже, той дава обикновенно  мъки на най-милите си. Не, не хуля Бога, не...

          Просто казвам, че на тези хора няма как да им се "отблагодариш"!

споделяне на връзка