Но Ло си отиде, само на 29 години. Не мога да и' пиша или позвъня по телефона.
Но тя е жива в моето сърце, мисли, спомени и винаги ще помня усмивката и нейния дух, нестихваща вяра и борба.
Толкова хора ми се обадиха и плакаха и не искаха да повярват. Тъжно е...
Няма да махам банера. Той ще ни напомня за нея и за това, че трябва да продължаваме борбата, за да имат шанс всички други с тази диагноза.
Тя е моя пример как човек трябва да се бори докрай и никога да не се пречупва, дори да се огъва понякога. Знам, че е с нас и ни помага, затова вярвам и се надявам!
Обичам те Ло!
Стандарт за грижа за пациенти с муковисцидоза: Европейски консенсус http://www.lifewithcf.org/index.php?option=com_content&view=article&id=260:2012-03-13-00-31-01&catid=46:2009-03-24-09-43-04&Itemid=50 Третиране на муковисцидоза: http://srazmah.blogspot.com/2009/11/blog-post_16.html Живот с муковисцидоза, но в чужбина: http://www.lifewithcf.org/index.php?option=com_content&view=section&layout=blog&id=8&Itemid=30
Няма коментари:
Публикуване на коментар