Снегът продължава да вали в моята душа :-(
Направихме семинар за муковисцидоза. Много лекари не дойдоха, много пациенти над 18години дойдоха. До сега познавах няколко от тях, вече познавам още толкова, но всички имат спешна нужда от качествена терапия. Тъжно е и боли!!! Всички имат право на достоен живот!
Влизам в моя блог след толкова време, а най-отгоре банера
ПОМОЩ ЗА ЛО!
Но Ло си отиде, само на 29 години. Не мога да и' пиша или позвъня по телефона.
Но тя е жива в моето сърце, мисли, спомени и винаги ще помня усмивката и нейния дух, нестихваща вяра и борба.
Толкова хора ми се обадиха и плакаха и не искаха да повярват. Тъжно е...
Няма да махам банера. Той ще ни напомня за нея и за това, че трябва да продължаваме борбата, за да имат шанс всички други с тази диагноза.
Тя е моя пример как човек трябва да се бори докрай и никога да не се пречупва, дори да се огъва понякога. Знам, че е с нас и ни помага, затова вярвам и се надявам!
Основната ми цел е да се опитам да помогна на болните от муковисцидоза и да подобря качеството им на живот.
Това е генетична болест. За голяма част от болните вече има лекарство, което прескача дефекта и пациентите живеят нормален живот, без да се налага да лекуват само симптомите. Останалите са на стандартната живото-поддържаща терапия и очакват
"Чудото" да се случи и на тях. Аз вярвам в това.
Благодаря на семейството си за подкрепата, на приятелите, на сродните души и на всички, които с положителните си мисли помагат на тези хора.