От няколко седмици се блъскат в мен противоречиви чувства. Опитвам се да мисля позитивно, да не съдя, да оправдавам действията или бездействията на всички нас в определени ситуации. Опитвам се да не изгубя вярата в доброто, което е заложено във всеки от нас. Опитвам се да се усмихвам, когато искам да крещя, да се смея, когато искам да рева... Опитвам се, но дали успявам...
Понякога е толкова трудно, че чак спразяващо, но няма друг изход...
Какво ме кара да се чувствам така, ох, ами всички безумия с които се с6лъсквам постоянно, и с които сме принудени да живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар